През ХIХ век Европа е в етап на капиталистическо развитие след Индустриалната революция. Буржоазната морална концепция влияе на социалните критерии за оценка на жените. Те са строго ограничени в брака, семейството и социалната йерархия. Виолета от операта „Травиата“ е отражение на тази реалност. Като куртизанка, дори когато търси истинска любов, тя не може да бъде приета от обществото. Литературата и театърът от ХIХ век често използват модела „пропаднала жена – жертва“, представяйки жертвата на жените като естетизация на любовта и моралното изкупление, превръщайки ги в символ на социални ценности. Смъртта на Виолета не само задоволява очакванията на буржоазията за „възвръщане на морала у пропадналите жени“, но и продължава романтичната трактовка на женските образи в трагедиите.
Ключови думи: ХIХ век, Европа, женски гласове