Китайските народни оркестри възникват като резултат от културния обмен между Изтока и Запада в началото на 20-ти век. В процеса на своето развитие те се сблъскват с редица проблеми, включително липсата на нискочестотни инструменти, което влияе на хармоничния баланс на звука. За да се запълни този недостиг, китайските музиканти започват да използват виолончелото и контрабаса, които допринасят за стабилността и дълбочината на оркестровия звук. Историята на тези инструменти в китайската народна музика преминава през няколко етапа. Първоначално, през 50-те години, тяхното въвеждане е част от стремежа към усъвършенстване на оркестровия състав. Въпреки това, през 60-те и 70-те години политическите промени насърчават разработването на традиционни китайски нискочестотни инструменти, което временно ограничава използването на виолончелото и контрабаса. След реформите през 80-те години тези инструменти отново заемат важно място в оркестрите, като подобряват тяхната звукова пълнота. Днес виолончелото и контрабасът се считат за ключови елементи в китайските народни оркестри. Въпреки че се правят опити за усъвършенстване на традиционните китайски инструменти с нисък диапазон, западните инструменти остават предпочитан избор поради своите технически предимства. Използването им не само подобрява качеството на звука, но и символизира успешната интеграция на различни музикални традиции в съвременната китайска народна музика.

Китайската национална опера използва предимно китайски народни мелодии и традиционна музика като основен творчески материал, като притежава ярки национални характеристики и китайски чар. Премиерата на операта „Балада за канала“ през 2012 година демонстрира типичните характеристики на китайската национална опера. Екипът, създал операта, се състои от режисьора Ляо Сянхун, сценаристите Хуан Вейжо и Донг Ни, композитора Ин Цин и други. Операта насочва вниманието към канала Пекин-Ханджоу, като чрез описание на историческия фон и уникалната хуманна перспектива разказва история, в която се преплитат справедливостта и любовта. „Балада за канала“ черпи вдъхновение от изразните форми на западната опера, като в изпълнението си използва уникалния китайски национален певчески метод за изразяване на сюжета. Това позволява на операта подобре да предаде драматичните конфликти, без да губи характерния китайски национален стил. Тази опера е едно от изключителните постижения на съвременната китайска национална опера. В операта „Балада за канала“ на композитора Ин Цин са включени 2 арии за ролята на „Шуй Хунлиен“（Воден Червен Лотос）, които открояват различните психологически и емоционални промени в персонажа в процеса на драматичното развитие на сюжета. Музиката на тези арии разкрива в дълбочина сложността на вътрешните преживявания на героинята и многостранните черти на нейния характер.Постига съвършено сливане на драматичния и музикалния образ и успешно изгражда този трагичен персонаж. Всяка ария на героинята насочва сюжета към неговата кулминация. Ариите „Цин Шън, добре ли си?“ и „В следващия живот ще те обичам“ са отличен пример за това, тъй като играят ключова роля в изграждането на драматичния образ на Шуй Хунлиен. За да се изпълнят майсторски, е необходимо да се анализира тяхната музика, и преди всичко художествения стил. Само чрез правилната интерпретация на общия художествен стил на произведенията и ясно разбиране на характеристиките на персонажа може да се извърши точен анализ на музикалната структура, мелодичните особености и певческия стил на ариите, така че изпълнението им да бъде емоционално, реалистично и затрогващо.

Романът „Изтезание със сандалово дърво“ е създаден от съвременния писател Мо Йен през 1996 година. Темата на произведението се основава на реални исторически събития и разказва за антифеодалното и антикорупционно движение, което се е състояло в началото на XX в. в района на Гаоми Донгбейцян в Шандунг. Операта „Изтезание със сандалово дърво“ преминава през пет години творчески процес. Въз основа на западната симфонична оркестрова традиция, в музикалната тъкан на операта са вплетени характерни за Китай традиционни народни инструменти и мелодии от фолклорното наследство, което придава на музикалното звучене още по-голяма дълбочина, колорит и културно многообразие.

Real-time processing of electromechanical sensor data is crucial for modern industrial intelligentization. To address this challenge, our research team designed and implemented a high-performance processing system. The system adopts a distributed architecture, optimizing the acquisition, transmission, processing, and analysis of sensor data. In practical applications, the system processes data from 10,000 electromechanical sensors per second, with an average latency of only 15ms. The accuracy of sensor anomaly detection reaches 96.8%, and equipment fault prediction accuracy reaches 92.3%. Longterm testing shows that the system reliability reaches 99.99%. Our research provides strong support for intelligent monitoring and predictive maintenance of electromechanical equipment.

Националната опера „Дългият марш“ е значимо постижение в съвременната китайска музикална култура и представителен образец на жанра на революционната народна опера. Композирана от Ин Цин по случай 80-годишнината от края на историческия Дълъг поход на Червената армия (1934–1936), творбата пресъздава един от най-героичните и съдбовни моменти в историята на Китайската революция.Операта обединява мащабни сцени на битки с лирични и емоционални моменти, използвайки богатството на китайската народна музика и драматургичната мощ на западната оперна традиция. Чрез художествени и музикални средства тя разкрива не само величието на епохата, но и дълбокия вътрешен свят на своите герои – техните колебания, страдания и непоколебима вяра в победата на революцията.

„Любов на Сунмаолин“ е народна опера, която представя емоционалния свят и революционната борба на обикновените хора на фона на Дългия поход на Червената армия. Творбата не е само изследване на художествени изразни средства, а и дълбоко вглеждане в революционната история и културното наследство на Китай. Сюжетната основа произлиза от действителната Битка при Сунмаолин, провела се през 1934 година — едно от последните ожесточени сражения в западен Фудзиен преди началото на Дългия поход. В тази решаваща битка червеноармейците с цената на кръвта и живота си осигуряват възможност за стратегическото отстъпление на Централната Червена армия. Чрез драматичното представяне на този исторически епизод, операта разкрива героизма и саможертвата на революционерите, както и тяхната непоколебима отдаденост към делото на революцията.

Арията „Моят любим, чуваш ли?“ е емоционален връх в петото действие на съвременната китайска национална опера „Дългият марш“, създадена по повод 80- годишнината от победния край на историческия поход на Червената армия. Операта е продукция на Националния център за сценични изкуства на Китай и обединява усилията на водещи композитори, либретисти и сценични творци. Тя представя ключови моменти от героичния марш на армията през 1934–1936 г., като акцентира не само върху историческите битки, но и върху човешките емоции и лични драми на участниците.В рамките на този контекст, арията „Моят любим, чуваш ли?“ изпълнена от героя Пенг Джен Уие, разкрива неговата дълбока тъга, копнеж по любимата и непоклатима вяра в революционната победа. Музиката и текстът се преплитат в изразителен монолог, в който индивидуалното чувство придобива универсално звучене.Настоящото изследване има за цел да анализира музикалната структура, вокалната техника и драматичния потенциал на арията, като подчертае ролята ѝ в изграждането на образа на Пенг Джен Уие и нейното значение за цялостната емоционална архитектура на операта. Чрез този анализ се търси подълбоко разбиране за взаимодействието между музика, текст и сценично присъствие в съвременната китайска оперна традиция.

Патологията на ставите засяга милиони пациенти, причинявайки болка и инвалидност и оказвайки огромно негативно влияние върху качеството на живот. Най-често срещаната ставна патология е остеоартритът: тя е една от основните причини за инвалидност, като е на второ място сред жените и на четвърто място сред мъжете. Най-ефективното лечение за повечето от тези пациенти, включително хората с увреждания, е ендопротезирането на стави. Тотално ендопротезиране на колянната става е една от най-ефективните хирургични интервенции за облекчаване на болката и възстановяване на функцията при пациенти с дегенеративни заболявания на колянна става. В студията е направен обзор на възможностите за ендопротезиране на колянна става с подвижна и фиксирана платформа.

The construction of high-mountain roads and the removal of waste generated in this process pose many difficulties and challenges related to difficult terrain, limited infrastructure, the need to protect the environment, harsh climatic conditions and regulatory requirements. Successful waste management during the construction of high-mountain roads requires an integrated approach, including planning and preliminary assessment, waste reduction and reuse, on-site sorting. Training of personnel involved in this activity is also of great importance. There is a direct and very strong link between waste management and global environmental problems such as pollution, climate change, resource depletion. Circular economy and resource efficiency are closely related concepts that play a key role in the management of construction waste.

Разгледани са най-известните и проблемни свлачища във Варненски регион. Посочено е, че освен естествените геоложки условия (нестабилни почви, високи подпочвени води), основна причина за активизирането на свлачищата е и човешката дейност. Описани са дейности, които са изпълнявани през годините за укрепване на тези свлачища. Посочено е, че е необходим непрекъснат мониторинг на свлачищните райони и особености на този мониторинг в района. Посочени са институциите, отговорни за този мониторинг във Варна.

AI-powered chatbots such as ChatGPT are increasingly used for medical self-consultation, raising the question of whether they can economically substitute for traditional primary care visits for low-acuity conditions. This paper evaluates the cost–benefit potential of such substitution by analyzing healthcare utilization and cost data from the United States, United Kingdom, and Bulgaria. We estimate that a low-acuity primary care visit costs $67–$170 depending on the country and setting, while a virtual AI-guided consultation costs significantly less. Modeling a 10% substitution of low-acuity visits with AI-based self-triage suggests potential annual savings of over $3 billion in the US and £1.3 billion in the UK. However, the economic benefits depend on safe and effective triage. Risks include diagnostic inaccuracies, delayed treatment, increased downstream costs, and equity concerns, especially among vulnerable populations. ChatGPT and similar tools lack clinical validation and may under- or over-triage cases. While AI consultations offer large-scale efficiency gains, uncontrolled use may result in net harm or cost increases. Policymakers and health systems must balance these factors, considering regulatory oversight and blended models that integrate AI with clinician review. The findings highlight both the promise and pitfalls of digital self-consultation in modern healthcare.