Колянната става е една от най-сложните човешки стави поради своята анатомична структура и биомеханични условия. Статията задълбочено разглежда математическото моделиране на долния крайник и колянна става, което е от голямо значение при тотално ендопротезиране на колянна става. При правилно извършена операция на ендопротезиране на колянна става и се поддържа адекватен баланс на лигаментния апарат, препоръчително е да се проведе стандартна програма за ранна рехабилитация без използване на апаратни техники. Използването на апаратно раздвижване след операцията има добри резултати при контрактури, сложно първично ендопротезиране и проблеми с баланса на меките тъкани, като е препоръчително да се използва от третия ден след операцията.

Жуанг дзин е съкратено название на тъканите на народа жуанг. Те са широко използвани в района на жуанг. И днес, като културно наследство, носят богато съдържание на етническа култура и са един от символите на жуангската традиция. Жуанг дзин се изработва от пъстри копринени конци и памучна прежда чрез техниката на прекъснатата основа и вътък. В миналото той е бил част от ежедневието на народа жуанг, а днес като историческа реликва отразява културното богатство на тази общност.

Статията разглежда особеностите на националния музикален език и драматургичната структура в китайската национална опера „Река Дзинша“. Чрез анализ на либретото, конфликтните линии, персонажната система и музикалната организация се показва, че произведението постига художествена цялост чрез органичното взаимодействие между историческия разказ за Дългия поход, етнокултурната среда и музикално-сценичната изразност. Специално внимание се отделя на двете основни тематични линии в партитурата — тибетската музикална линия, свързана с образа на Джуома и темата „Гесангхуа“, и линията, основана върху музикален материал от Дзянси, която изгражда историческата и колективната перспектива на действието. Изследването подчертава, че фолклорните и регионалните музикални елементи не функционират като външен декоративен пласт, а като активен структурен компонент на драматургията. В заключение се извежда тезата, че съчетаването на драматургична конфликтност, национален музикален колорит и последователна сценична реализация превръща „Река Дзинша“ в представителен пример за съвременната китайска национална опера.

В тази статия се разглеждат музикалните стилове на операта „Кармен“ и песента „Довиждане Кеймбридж“, като се обръща специално внимание на следните аспекти: първо, анализират се творческият фон и историческият контекст на двете произведения, като се проучват историческите и социалните основи на тяхното художествено създаване; Второ, тя систематично сравнява основните им музикални характеристики – включително мелодия, ритъм, форма и изразителни техники – за да разкрие стилистичните разлики; трето, чрез сравнение на развитието на героите, тя анализира ролята на различните музикални речници при изобразяването на личностите на героите и емоционалното изражение; накрая, от културна перспектива, тя изследва влиянието на източните и западните естетически концепции и културни контексти върху музикалната композиция. Чрез това изследване работата има за цел да представи изчерпателно сходствата и различията в музикалните стилове на двете произведения, заедно с техните основни причини.

Жуанг е най-многобройната етническа група сред малцинствата в Китай, и нейните носии са преминали през дълъг процес на развитие и трансформация, натрупвайки богати културни послания [Бин Вейвей & Пан Дзихуа. Анализ на традиционните мотиви на жуандзин в Гуанси. Мудан, 2022, c.98-100] .Те са свързани не само с природната среда и жизнените навици на народа жуанг, но и олицетворяват неговия труд и мъдрост. Като значим носител на етническата култура, със своя уникален художествен стил и социални функции, носиите на жуанг отразяват дълбоко историческата памет, екологичната мъдрост и духовните вярвания на тази общност.

За обект на изследване в студията се определя корпоративната стойност, а за неин предмет – еволюцията на нейната оценка от финансовите показатели към концепцията за социалната отговорност. Изследователската хипотеза в студията гласи, че съвременното разбиране за корпоративната стойност представлява еволюционен конструкт, отрязващ в своя фундамент значението на финансовите показатели и акционерното богатство, съчетани с еволюционното разбиране за корпоративната социална отговорност и екологичните въздействия върху бъдещите поколения. Целта на настоящата студия е да представи в техния еволюционен аспект развитието на теорията за корпоративната стойност от финансовите показатели до социалната отговорност. Резултатите от изследването потвърждават, че в практиката на водещите корпоративни брандове, оценката на компаниите през призмата на КСО добива преобладаващо значение, което не само прецизира, но и добавя нова стойност през окуляра на организирания капиталов пазар и общественото мнение.

Индивидуализацията и усложняването са характерни черти на съвременната музика. В областта на хармонията те се изразяват чрез използването на алтерирани акорди, чести модулации и полиакорди. Композиторът Цуй Шигуанг, благодарение на дълбоката си композиторска техника и отворено съвременно виждане, органично интегрира съвременни западни хармонични похвати в творчеството си, основано на китайската национална музика, изграждайки уникална хармонична система. Настоящата статия се фокусира върху усвояването и трансформацията на импресионистичните музикални техники от Цуй Шигуанг. От няколко аспекта – като съчетаването на целотонната гама с традиционната китайска пентатонна гама, както и модулацията – се анализира задълбочено как той запазва и изявява естетическите особености и националния стил на китайската музика чрез структурно преобразуване на западната хармонична система.

Debates on the applicability of semi-presidentialism in Türkiye frequently treat governmental systems as fixed and mutually exclusive models. This article instead evaluates semi-presidentialism as a variable institutional arrangement whose consequences depend on the distribution of authority, the location of political responsibility, and the procedures used to manage disagreement within the executive. It asks under which constitutional conditions a semi-presidential design could operate coherently in Türkiye. The study uses a structured qualitative comparison of France, Portugal, Finland, Romania, and Russia, alongside an institutional analysis of Türkiye's constitutional development and current governmental framework. The comparison distinguishes premier-presidential systems, in which the cabinet is responsible only to parliament, from president-parliamentary systems, in which both the president and parliament may terminate the cabinet's tenure. The findings indicate that applicability cannot be inferred from the direct election of a president alone. A workable design would require a premier-presidential responsibility rule, an explicit allocation of presidential and governmental competences, transparent countersignature and joint-decision procedures, effective parliamentary lawmaking and budgetary capacity, carefully limited election-renewal mechanisms, and independent constitutional adjudication. Türkiye's experience with direct presidential election, nationwide executive legitimacy, parliamentary institutions, and constitutional review provides relevant institutional resources. Nevertheless, these resources would need to be reorganized around an unambiguous chain of democratic accountability. The article concludes that semi-presidentialism is conditionally applicable in Türkiye, but only as a carefully specified constitutional design rather than as a general compromise between presidential and parliamentary government

В настоящата статия е извършен анализ на достъпа до здравни услуги сред маргинализирани групи в условията на икономическа и политическа нестабилност, като се използва рамката за универсално здравно покритие използвана от Световната здравна организация, поведенческия модел на Andersen и концепцията на Levesque за достъп на границата между здравна система и население. Основният емпиричен фокус е върху Република България, а сравнителните случаи са Република Гърция като държава от Европейският съюз със силно наследство от аустеритет и Република Турция като държава нечленуваща в ЕС с трайни макроикономически напрежения, и голям бежански натиск. Методологично изследването е извършено в сравнителен изследващ конкретни случаи анализ, базиран на вторични източници които включват официални данни, национални и международни доклади и рецензирани публикации. Аргументите са, че нестабилността усилва три типа бариери — икономически, политико-административни и социално-културни — и че ефектът им е най-силен, когато се пресичат пол, различни етнически групи, миграционен статус, инвалидност и териториална периферност. Резултатите показват, че в Република България водещи проблеми са високите плащания „от джоба“ и „под масата“, ограниченото покритие на лекарства и регионалните кадрови дисбаланси, в Република Гърция - високото търсене което не се удовлетворява, пълните списъци с чакащи и остатъчните ефекти на аустеритета, а в Република Турция - напрежението между широкото формално покритие и по-слабото „ефективно“ включване на мигранти и бежанци в него поради различни езикови, информационни и административни бариери. В статията са направени препоръки в кратък, среден и дълъг хоризонт, насочени към финансовата протекция, общностното посредничество, приобщаващата дигитализация и устойчивото публично финансиране.

Настоящото изследване анализира международния опит в областта на финансовото осигуряване на младежките политики в спорта, културата и изкуството. Чрез сравнително изследване на моделите, прилагани в Европейския съюз, САЩ и водещите азиатски икономики, се идентифицират ключовите механизми и принципи, които определят ефективността на публичните инвестиции в младежкото развитие. Изследването обхваща както преките бюджетни инструменти, така и косвените механизми за мобилизиране на частни ресурси – данъчни стимули, корпоративни партньорства, лотарийно финансиране и целево насочване на местни приходи. На тази основа се формулират препоръки за адаптиране на най-добрите практики към българската институционална и финансова среда, с акцент върху разнообразяването на финансовите източници, обвързването на финансирането с измерими резултати и интеграцията на спортната и културната политика с по-широките социални и образователни цели.