Китайските народни оркестри възникват като резултат от културния обмен между Изтока и Запада в началото на 20-ти век. В процеса на своето развитие те се сблъскват с редица проблеми, включително липсата на нискочестотни инструменти, което влияе на хармоничния баланс на звука. За да се запълни този недостиг, китайските музиканти започват да използват виолончелото и контрабаса, които допринасят за стабилността и дълбочината на оркестровия звук. Историята на тези инструменти в китайската народна музика преминава през няколко етапа. Първоначално, през 50-те години, тяхното въвеждане е част от стремежа към усъвършенстване на оркестровия състав. Въпреки това, през 60-те и 70-те години политическите промени насърчават разработването на традиционни китайски нискочестотни инструменти, което временно ограничава използването на виолончелото и контрабаса. След реформите през 80-те години тези инструменти отново заемат важно място в оркестрите, като подобряват тяхната звукова пълнота. Днес виолончелото и контрабасът се считат за ключови елементи в китайските народни оркестри. Въпреки че се правят опити за усъвършенстване на традиционните китайски инструменти с нисък диапазон, западните инструменти остават предпочитан избор поради своите технически предимства. Използването им не само подобрява качеството на звука, но и символизира успешната интеграция на различни музикални традиции в съвременната китайска народна музика.

Китайската национална опера използва предимно китайски народни мелодии и традиционна музика като основен творчески материал, като притежава ярки национални характеристики и китайски чар. Премиерата на операта „Балада за канала“ през 2012 година демонстрира типичните характеристики на китайската национална опера. Екипът, създал операта, се състои от режисьора Ляо Сянхун, сценаристите Хуан Вейжо и Донг Ни, композитора Ин Цин и други. Операта насочва вниманието към канала Пекин-Ханджоу, като чрез описание на историческия фон и уникалната хуманна перспектива разказва история, в която се преплитат справедливостта и любовта. „Балада за канала“ черпи вдъхновение от изразните форми на западната опера, като в изпълнението си използва уникалния китайски национален певчески метод за изразяване на сюжета. Това позволява на операта подобре да предаде драматичните конфликти, без да губи характерния китайски национален стил. Тази опера е едно от изключителните постижения на съвременната китайска национална опера. В операта „Балада за канала“ на композитора Ин Цин са включени 2 арии за ролята на „Шуй Хунлиен“（Воден Червен Лотос）, които открояват различните психологически и емоционални промени в персонажа в процеса на драматичното развитие на сюжета. Музиката на тези арии разкрива в дълбочина сложността на вътрешните преживявания на героинята и многостранните черти на нейния характер.Постига съвършено сливане на драматичния и музикалния образ и успешно изгражда този трагичен персонаж. Всяка ария на героинята насочва сюжета към неговата кулминация. Ариите „Цин Шън, добре ли си?“ и „В следващия живот ще те обичам“ са отличен пример за това, тъй като играят ключова роля в изграждането на драматичния образ на Шуй Хунлиен. За да се изпълнят майсторски, е необходимо да се анализира тяхната музика, и преди всичко художествения стил. Само чрез правилната интерпретация на общия художествен стил на произведенията и ясно разбиране на характеристиките на персонажа може да се извърши точен анализ на музикалната структура, мелодичните особености и певческия стил на ариите, така че изпълнението им да бъде емоционално, реалистично и затрогващо.

„Арията на Планинския дух“ от операта „Ку Юан“ на Ши Гуаннан е ключов пример за синтез между западната колоратурна техника и китайската музикална традиция. Тази ария е безсловесна песен, изпълнявана от колоратурен сопран, и се смята за връх в историята на китайската опера. Вградена във втория акт на операта, тя функционира като „представление в представлението“ – инструмент в интригата на кралица Нан да компрометира главния герой Ку Юан, древен поетпатриот. Музикално арията черпи вдъхновение от фолклорните мотиви на Чу и „Деветте песни“ на Ку Юан, изобразявайки планинския дух като невинна жена, изпълнена с любовна тъга. Чрез стакато, бързи пасажи и орнаменти (трилери, глисандо), Ши Гуаннан съчетава емоционална дълбочина с техническа виртуозност, наподобявайки западни образци като ариите на Моцарт и Пучини, но с ясен китайски оттенък.

Real-time processing of electromechanical sensor data is crucial for modern industrial intelligentization. To address this challenge, our research team designed and implemented a high-performance processing system. The system adopts a distributed architecture, optimizing the acquisition, transmission, processing, and analysis of sensor data. In practical applications, the system processes data from 10,000 electromechanical sensors per second, with an average latency of only 15ms. The accuracy of sensor anomaly detection reaches 96.8%, and equipment fault prediction accuracy reaches 92.3%. Longterm testing shows that the system reliability reaches 99.99%. Our research provides strong support for intelligent monitoring and predictive maintenance of electromechanical equipment.

Националната опера „Дългият марш“ е значимо постижение в съвременната китайска музикална култура и представителен образец на жанра на революционната народна опера. Композирана от Ин Цин по случай 80-годишнината от края на историческия Дълъг поход на Червената армия (1934–1936), творбата пресъздава един от най-героичните и съдбовни моменти в историята на Китайската революция.Операта обединява мащабни сцени на битки с лирични и емоционални моменти, използвайки богатството на китайската народна музика и драматургичната мощ на западната оперна традиция. Чрез художествени и музикални средства тя разкрива не само величието на епохата, но и дълбокия вътрешен свят на своите герои – техните колебания, страдания и непоколебима вяра в победата на революцията.

„Любов на Сунмаолин“ е народна опера, която представя емоционалния свят и революционната борба на обикновените хора на фона на Дългия поход на Червената армия. Творбата не е само изследване на художествени изразни средства, а и дълбоко вглеждане в революционната история и културното наследство на Китай. Сюжетната основа произлиза от действителната Битка при Сунмаолин, провела се през 1934 година — едно от последните ожесточени сражения в западен Фудзиен преди началото на Дългия поход. В тази решаваща битка червеноармейците с цената на кръвта и живота си осигуряват възможност за стратегическото отстъпление на Централната Червена армия. Чрез драматичното представяне на този исторически епизод, операта разкрива героизма и саможертвата на революционерите, както и тяхната непоколебима отдаденост към делото на революцията.