Китайските народни оркестри възникват като резултат от културния обмен между Изтока и Запада в началото на 20-ти век. В процеса на своето развитие те се сблъскват с редица проблеми, включително липсата на нискочестотни инструменти, което влияе на хармоничния баланс на звука. За да се запълни този недостиг, китайските музиканти започват да използват виолончелото и контрабаса, които допринасят за стабилността и дълбочината на оркестровия звук. Историята на тези инструменти в китайската народна музика преминава през няколко етапа. Първоначално, през 50-те години, тяхното въвеждане е част от стремежа към усъвършенстване на оркестровия състав. Въпреки това, през 60-те и 70-те години политическите промени насърчават разработването на традиционни китайски нискочестотни инструменти, което временно ограничава използването на виолончелото и контрабаса. След реформите през 80-те години тези инструменти отново заемат важно място в оркестрите, като подобряват тяхната звукова пълнота. Днес виолончелото и контрабасът се считат за ключови елементи в китайските народни оркестри. Въпреки че се правят опити за усъвършенстване на традиционните китайски инструменти с нисък диапазон, западните инструменти остават предпочитан избор поради своите технически предимства. Използването им не само подобрява качеството на звука, но и символизира успешната интеграция на различни музикални традиции в съвременната китайска народна музика.

Китайската национална опера използва предимно китайски народни мелодии и традиционна музика като основен творчески материал, като притежава ярки национални характеристики и китайски чар. Премиерата на операта „Балада за канала“ през 2012 година демонстрира типичните характеристики на китайската национална опера. Екипът, създал операта, се състои от режисьора Ляо Сянхун, сценаристите Хуан Вейжо и Донг Ни, композитора Ин Цин и други. Операта насочва вниманието към канала Пекин-Ханджоу, като чрез описание на историческия фон и уникалната хуманна перспектива разказва история, в която се преплитат справедливостта и любовта. „Балада за канала“ черпи вдъхновение от изразните форми на западната опера, като в изпълнението си използва уникалния китайски национален певчески метод за изразяване на сюжета. Това позволява на операта подобре да предаде драматичните конфликти, без да губи характерния китайски национален стил. Тази опера е едно от изключителните постижения на съвременната китайска национална опера. В операта „Балада за канала“ на композитора Ин Цин са включени 2 арии за ролята на „Шуй Хунлиен“（Воден Червен Лотос）, които открояват различните психологически и емоционални промени в персонажа в процеса на драматичното развитие на сюжета. Музиката на тези арии разкрива в дълбочина сложността на вътрешните преживявания на героинята и многостранните черти на нейния характер.Постига съвършено сливане на драматичния и музикалния образ и успешно изгражда този трагичен персонаж. Всяка ария на героинята насочва сюжета към неговата кулминация. Ариите „Цин Шън, добре ли си?“ и „В следващия живот ще те обичам“ са отличен пример за това, тъй като играят ключова роля в изграждането на драматичния образ на Шуй Хунлиен. За да се изпълнят майсторски, е необходимо да се анализира тяхната музика, и преди всичко художествения стил. Само чрез правилната интерпретация на общия художествен стил на произведенията и ясно разбиране на характеристиките на персонажа може да се извърши точен анализ на музикалната структура, мелодичните особености и певческия стил на ариите, така че изпълнението им да бъде емоционално, реалистично и затрогващо.

„Арията на Планинския дух“ от операта „Ку Юан“ на Ши Гуаннан е ключов пример за синтез между западната колоратурна техника и китайската музикална традиция. Тази ария е безсловесна песен, изпълнявана от колоратурен сопран, и се смята за връх в историята на китайската опера. Вградена във втория акт на операта, тя функционира като „представление в представлението“ – инструмент в интригата на кралица Нан да компрометира главния герой Ку Юан, древен поетпатриот. Музикално арията черпи вдъхновение от фолклорните мотиви на Чу и „Деветте песни“ на Ку Юан, изобразявайки планинския дух като невинна жена, изпълнена с любовна тъга. Чрез стакато, бързи пасажи и орнаменти (трилери, глисандо), Ши Гуаннан съчетава емоционална дълбочина с техническа виртуозност, наподобявайки западни образци като ариите на Моцарт и Пучини, но с ясен китайски оттенък.

Романът „Изтезание със сандалово дърво“ е създаден от съвременния писател Мо Йен през 1996 година. Темата на произведението се основава на реални исторически събития и разказва за антифеодалното и антикорупционно движение, което се е състояло в началото на XX в. в района на Гаоми Донгбейцян в Шандунг. Операта „Изтезание със сандалово дърво“ преминава през пет години творчески процес. Въз основа на западната симфонична оркестрова традиция, в музикалната тъкан на операта са вплетени характерни за Китай традиционни народни инструменти и мелодии от фолклорното наследство, което придава на музикалното звучене още по-голяма дълбочина, колорит и културно многообразие.

Националната опера „Дългият марш“ е значимо постижение в съвременната китайска музикална култура и представителен образец на жанра на революционната народна опера. Композирана от Ин Цин по случай 80-годишнината от края на историческия Дълъг поход на Червената армия (1934–1936), творбата пресъздава един от най-героичните и съдбовни моменти в историята на Китайската революция.Операта обединява мащабни сцени на битки с лирични и емоционални моменти, използвайки богатството на китайската народна музика и драматургичната мощ на западната оперна традиция. Чрез художествени и музикални средства тя разкрива не само величието на епохата, но и дълбокия вътрешен свят на своите герои – техните колебания, страдания и непоколебима вяра в победата на революцията.

„Любов на Сунмаолин“ е народна опера, която представя емоционалния свят и революционната борба на обикновените хора на фона на Дългия поход на Червената армия. Творбата не е само изследване на художествени изразни средства, а и дълбоко вглеждане в революционната история и културното наследство на Китай. Сюжетната основа произлиза от действителната Битка при Сунмаолин, провела се през 1934 година — едно от последните ожесточени сражения в западен Фудзиен преди началото на Дългия поход. В тази решаваща битка червеноармейците с цената на кръвта и живота си осигуряват възможност за стратегическото отстъпление на Централната Червена армия. Чрез драматичното представяне на този исторически епизод, операта разкрива героизма и саможертвата на революционерите, както и тяхната непоколебима отдаденост към делото на революцията.