За влиянието на житейския опит на Брамс върху психологията на творческия му процес

Десетилетието 1966-1976 г. е изключителен период в развитието на Китай, белязан от бурята на „Културната революция“1 . За китайската национална опера тези десет години също са необикновени. През този период групировката „Бандата на четиримата“2 налага културен деспотизъм и политика на забрана на оперното изкуство, а нейният лидер Дзян Цин3 прокламира идеята, че „Пекинската опера4 също е оперно изкуство“, което трябва да бъде заличено. В страната са разрешени само няколко „образцови пиеси“5 , които доминират оперната сцена през този период и това води до застой в развитието на китайската национална опера. Едва след разгрома на „Бандата на четиримата“ през октомври 1976 г. и края на продължилата цяло десетилетие Културна революция, развитието на китайската национална опера започва бавно да се възстановява. Въпреки това, поради влиянието на обществените тенденции в периода на застой, голям брой оперни дейци и таланти изчезват от сферата на изкуството, което води до изключително бавно възобновяване на сценичната индустрия и създаването на ограничен брой оперн произведения през първите две години след края на Културната революция. Третата пленарна сесия на Единадесетия централен комитет на Китайската народна република през декември 1978 г. и започването на политиката на реформи и отваряне бележи нов етап от развитието на китайската национална опера. Китай
Ключови думи: китайска национална опера, освобождаване на художествените идеи, възраждане на китайската национална опера