Музикален анализ на първата част от Концерт за цигулка №1 на Панчо Владигеров

"Турандот“ е една приказна история, а приказката обикновено се свързва с детските години на човека, в които той откровено си играе с кукли. Куклата е символ, който съпътства целия човешки житейски път. Много често хората се превръщат в кукли — марионетки в ръцете на някого. Турандот, заслепена от своята идея, че търси най-добрия млад мъж, на когото да даде ръката си, е превърнала своето царство в куклено. Куклата се явява нейното спасение, нейното прикритие, защото тя не може да понесе реалността. Белязана от огорчението от похищението и убийството на Лоу Линг — китайска принцеса, нейна далечна роднина — тя се затваря в този създаден от нея самата куклен свят на неодушевени същества, които управлява и манипулира. Така се опитва да спре времето на едно място и да се бори с човешкото зло. Тя убива хората и оставя куклите да живеят. Тези, които искат да оцелеят, са маскирани като кукли. Пинг, Панг и Понг държат, поддържат тази тайна. Всичко се променя, когато се появява принц Калаф, който също се прикрива зад кукла. По този начин той се появява пред красивата Турандот и отгатва нейните загадки. След като разкрива тайните на гатанките, Калаф признава, че е човек и задава гатанка за себе си. Турандот се възхищава на смелостта му и се влюбва в него. Тя го назовава с името "Любов", но не може да „изтрие“ белезите на вековната обремененост и не е в състояние да се пребори със своя собствен вътрешен конфликт. Турандот е безсилна да се справи с непознатото ѝ до този момент чувство на любовта. Неочакваният сблъсък с истинския живот я обърква и тя не може да понесе загубата на контрол върху нейния доскоро перфектно подреден куклен свят и се самоубива.
Ключови думи: опера, куклено изкуство, режисьорска концепция, сравнителен анализ, работа на режисьора с творческите състави, снимков материал