Художествените песни по древни китайски стихове в тяхното вокално изпълнение, като акцентира върху начините, по които чрез звук и мелодия се предава дълбокото емоционално и художествено значение на класическите китайски стихове. В първата част на изследването се обяснява понятието „идзин“ (художествена атмосфера), което има централно място в традиционната китайска естетика и представлява същността на художественото възприятие, съчетаващо субективни чувства и обективни изображения. След това, с примери от произведения като „Пролетни мисли“ и „Трите вариации на Янгуан“, се анализира как съвременни композиционни техники и вокални средства могат да трансформират поезията в триизмерно звуково изкуство. Чрез използване на тембър, динамика, дишане и интонация, изпълнителят не само изпълнява нотите, но и създава богатите емоционални и визуални образи, характерни за китайската поезия.
Ключови думи: Чу Ванхуа, клавирни композиции, жасминов цвят, хармонични техники
