Механично поведение и пространствено предаване на усилията в преходните конструктивни елементи при исторически зидани куполи
Настоящата статия изследва структурните и институционалните дефицити във взаимодействието между образованието, науката и бизнеса в България, разглеждани в контекста на концепцията за „триъгълника на знанието“ и необходимостта от изграждане на устойчива национална иновационна система. Основната цел е да се анализират причините за съществуващото несъответствие между развитието на научния потенциал, академичната продуктивност и реалното икономическо и обществено въздействие на научните резултати. Изследването се основава на системен, сравнителен и институционален анализ на организацията на висшето образование, подготовката на научни кадри, механизмите за оценяване на научната дейност, финансирането на научните изследвания и възможностите за технологичен трансфер.
Специално внимание се отделя на фрагментирането на образователните програми, проблемите при организацията и резултатността на докторантското обучение, финансовата неконкурентоспособност на научната кариера и преобладаващата ориентация към формално изпълнение на наукометрични показатели. Анализира се противоречието между количественото нарастване на научната продукция и ограничената способност за нейното превръщане в технологични решения, защитена интелектуална собственост, иновации и икономическа добавена стойност. Разглеждат се двата основни подхода във взаимодействието между науката и бизнеса – „отвътре навън“ и „отвън навътре“, като се открояват техните възможности, ограничения и приложимост в българската икономическа среда.
Изследването аргументира тезата, че недостатъчната ефективност на взаимодействието между образованието, науката и бизнеса не може да бъде обяснена единствено с ограничения финансов ресурс. Съществено значение имат несъгласуваността между институционалните цели и икономическите потребности, недостатъчните стимули за съвместна научноизследователска дейност, ограниченият капацитет за технологичен трансфер и отсъствието на устойчиви механизми за оценяване на обществената и икономическата възвръщаемост от инвестициите в наука.
На тази основа се обосновава необходимостта от преосмисляне на механизмите за управление и финансиране на научната система, усъвършенстване на критериите за академично оценяване, развитие на интердисциплинарни изследователски структури и изграждане на ефективни форми на партньорство между университетите, научните организации и предприятията. Основният извод е, че устойчивото икономическо и обществено развитие зависи не само от количеството произведени знания, а преди всичко от институционалната способност за тяхното създаване, разпространение, приложение и превръщане в измерима обществена стойност.
Ключови думи: наука, висше образование, бизнес, триъгълник на знанието, научна продуктивност, докторантско обучение, наукометрия, технологичен трансфер, иновационна система, икономическа ефективност, устойчиво развитие
